„Свидетелства на времето“: Ядрената трагедия в Чернобил
37 години след най-голямата атомна повреда в света
26 април 1986 година, 1 часа и 23 минути. Никой в света не знае, че по това време в Чернобилската атомна електроцентрала избухва гърмеж, който остава в историята като най-тежката ядрена авария, нанесла големи вреди и лишила стотици хиляди човешки животи в десетилетията след нея. Причините за трагедията са учение на личния състав за прекъсване на реактора при затруднени условия, както и в самата структура на реактора вид РБМК.
Той е правоприемник на реактор, създаден за военни цели за произвеждане на плутоний, така наречен „ графитови реактори ”. В Съединени американски щати при проучванията на известния академик Едуард Телър, прочут основно с това, че е „ татко на водородната бомба ”, са направени заключения, че този вид реактори е рисков, защото има вътрешна уязвимост, която може докара до повреда. Затова и в Съединени американски щати са неразрешени. В Съветския съюз въздействието на учените, свързани с военно-промишления комплекс, е доста мощно. Те упорстват за развиване на този вид реактори за плутоний, само че за потреблението му и като източник на сила. Има и доста груба човешка неточност – погрешно обмисляне на този тест, който е извършен. Неправилното му осъществяване и доста мощното му закъснение, заради условията на диспечерите. Това обаче води до поява на доста нежелателни процеси в реактора, при които той става доста мъчно управляем. Накрая неточност има и на оперативния личен състав, защото в един миг при превключване на измерителната система са изгубили надзор над неутронния поток. Тогава е трябвало да проявят професионална неотстъпчивост и да прекратят този тест, и да заглушат реактора. Но в тогавашните условия, които са на правилото: „ Молчать! Не рассуждать! ” не е било допустимо да проявят такава неотстъпчивост.
проф. Георги Касчиев – нуклеарен специалист
Резултатът от опита на дежурния личен състав на 4-ти блок на централата е гърмеж, който може да бъде съпоставен с провалите на атомна бомба.
„ Реакторът е един голям графитен цилиндър с диаметър към 10 метра и 12 метра височина. Над него има една стоманенобетонна плоча, през която минават всички връзки (тръбопроводи и др.). Тя тежи към 3000 тона. В резултат на гърмежа тя подскача нагоре и пада косо, а 50 тона от горивото безусловно са се изпарили във тип на дребни или по-големи частици в атмосферата. Части от самите топлоотделящи детайли и графитените сборки са били разхвърлени в радиус от един километър, създавайки извънредно висок радиационен декор. Горивото, което остава в реактора, заради това че към този момент няма изстудяване, последователно се нагрява, разтопява и графитът се възпламенява. Възниква един високотемпературен пожар, като от димните газове от него огромна част от радиоактивните детайли от реактора се изпускат в атмосферата и то на огромна височина ”, споделя Касчиев.
Първите съмнения за възможен случай идват от Швеция, където е измерено внезапно повишаване на радиацията – тя е пет пъти по-голяма от естествената. Държавната осведомителна организация на Съветския съюз - ТАСС, съобщава съвсем кратко за случая цели два дни по-късно - на 28 април 1986 г. Радиоактивните частици доближават и България, като на 1 май се организират обичайните митинги в възхвала на социалистическия труд. Комунистическото държавно управление у нас не взима никакви ограничения. По това време проф. Георги Касчиев е основен физик на АЕЦ „ Козлодуй ”.
Дори и ние в централата не бяхме осведомени. Съветските експерти там бяха дочули нещо, само че имаха възбрана да приказват. За благополучие имахме самостоятелен източник на информация – в някои региони в Западна България, в това число и при мен, гледахме югославска телевизия. Още на 28 април Белград сподели фрагменти от опустошения реактор, показваше фрагменти на къде се движат радиоактивните облаци, говореха за последствията. Те прибраха своите студенти от Киев, които като кацнаха на летището се откри, че задачите им облекла са радиоактивни. Самолетът също беше радиоактивен вследствие прекосяването през радиоактивни облаци. Оттам разбрахме, че те се движат към нас. На 1 май бях дежурен. Като отивах на работа дозиметристите ми споделиха, че фонът се е вдигнал над 10 пъти. Спомням си, че взехме един автомобил и с дозиметър обиколихме в радиус няколко километра към централата. Навсякъде отчетохме такава картина.
проф. Георги Касчиев – нуклеарен специалист
Комунистическите управляващи не подхващат никакви дейности за запазване здравето на хората. Управление безопасност и охрана (Пето управление н ( Управление сигурност и защита, днешното НСО – б.ред), отговарящо за защитата и обслужването на членовете ЦК на Българска комунистическа партия и Политбюро, им доставя чисти храни и вода от чужбина. В медиите върви дезинформация. Хората са оставени сами да се оправят.
„ Нашето звено, част от организацията беше бранш „ Радиохимия ”, където имаха много сензитивна инсталация за нискофонови измервания. Там сътрудниците бързо пригодиха един обикновен стенд, който човек можеше да си сложи шията, където е щитовидната жлеза. Тези, които знаехме за повредата, се пазехме и бяхме взели обикновени ограничения за отбрана. Но доста сътрудници си бяха взели отпуска за 1 май и 6 май. А тогава имаше и дъждове, които смъкнаха радиоактивните аерозоли на земята. Замърсиха се ранните зеленчуци, салати, плодове и така нататък Агнешкото също съумя да се замърси. И когато се върнаха след тези почивни дни в централата при измерванията броячите посочваха хиляди пъти по-големи, в сравнение с нас, които знаехме и бяхме взели ограничения. Почнаха обезпокоени хора да носят за премерване пресни зеленчуци и агнешко. Нямаше потребност от никакви измервания за тях, тъй като единствено като си поставяха ръцете на уредите незабавно светваше алено. За нас като експерти тази обстановка бе изцяло неуместна ”, споделя още нуклеарният специалист.
Единствено в Българската национална войска се взимат някакви ограничения за ограничение на последствията от случая в Чернобил. Реалното влияние върху българските жители през годините след нея никой и до през днешния ден не може да каже какво е с акуратност.
Тогава беше направено по този начин, че да се замъглят последствията от тази повреда по идеологически аргументи. Никаква здравна статистика не се е водила точно, тъй че няма по какъв начин да се създадат точни разбори. Съответно последователите на нуклеарната сила дават оценка на жертвите от няколко хиляди души по света, а тези които са съперници приказват за стотици хиляди жертви. Истината е някъде по средата. Но дано се има поради, че това са жертви единствено на онкологични болести, а както стана известно облъчването е предизвикало в продължение на десетилетия след повредата и други увреждания - на сърдечно-съдовата система да вземем за пример. Също по този начин стресът, който хората претърпяват, отключва доста заболявания. Така че евентуално броят на жертвите е доста по-голям.
проф. Георги Касчиев – нуклеарен специалист
Битката за преодоляването на повредата, и предпазването от появяването на втори гърмеж, който би заразил цяла Европа с радиоактивен прахуляк, коства на Съюз на съветските социалистически републики 18 милиарда тогавашни американски $ (приблизително 50 милиарда сегашни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Изграден е стоманобетонен саркофаг над взривения реактор, който в годините след повредата на няколко пъти е подлаган на реорганизация. През 2019 г. 45 страни вземат участие във финансирането и построяването на нов актуален и осигуряващ сигурността купол.
Първият саркофаг е изграждан в спешни условия, при нищожна информация по какъв начин са го създали, само че са употребявали добър инженерен метод. Той е бил планиран да издържи към 25 години. Но в случай че стане някакво земетресение, той може да рухне и ще се вдигне още веднъж радиоактивен облак прахуляк. Тогава бяха инсталирани системи, които в случай че се наложи да оросяват въздуха и този прахуляк да не се разпростре, само че въпреки всичко обстановката би станала неуправляема. Поради тази причина бяха събрани над 2 милиарда $ от страните донори и беше построена неповторима структура, един полуцилиндричен купол, която на релси се придвижи и застана от горната страна над опустошения реактор, като плановете са да издържи към 100 години. Тя не взема решение по никакъв метод разчистването на останките от реактора, където към момента има към 150 тона уран и артикули от деленето му. Но след десетки години би трябвало да се стартира почистване на тези останки и тяхното неутрализиране.
проф. Георги Касчиев – нуклеарен специалист
Град Припят през днешния ден е необитаем и безлюден от 37 години. В 30-километровата зона към Чернобил са евакуирани над 115 хиляди души. Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на минимум 200 нуклеарни бомби, като тези над Хирошима и Нагасаки. 37 години по-късно равносметката в материално изражение е ясна, само че прецизен брой на жертвите и потърпевшите от повредата е невероятно да се направи.
26 април 1986 година, 1 часа и 23 минути. Никой в света не знае, че по това време в Чернобилската атомна електроцентрала избухва гърмеж, който остава в историята като най-тежката ядрена авария, нанесла големи вреди и лишила стотици хиляди човешки животи в десетилетията след нея. Причините за трагедията са учение на личния състав за прекъсване на реактора при затруднени условия, както и в самата структура на реактора вид РБМК.
Той е правоприемник на реактор, създаден за военни цели за произвеждане на плутоний, така наречен „ графитови реактори ”. В Съединени американски щати при проучванията на известния академик Едуард Телър, прочут основно с това, че е „ татко на водородната бомба ”, са направени заключения, че този вид реактори е рисков, защото има вътрешна уязвимост, която може докара до повреда. Затова и в Съединени американски щати са неразрешени. В Съветския съюз въздействието на учените, свързани с военно-промишления комплекс, е доста мощно. Те упорстват за развиване на този вид реактори за плутоний, само че за потреблението му и като източник на сила. Има и доста груба човешка неточност – погрешно обмисляне на този тест, който е извършен. Неправилното му осъществяване и доста мощното му закъснение, заради условията на диспечерите. Това обаче води до поява на доста нежелателни процеси в реактора, при които той става доста мъчно управляем. Накрая неточност има и на оперативния личен състав, защото в един миг при превключване на измерителната система са изгубили надзор над неутронния поток. Тогава е трябвало да проявят професионална неотстъпчивост и да прекратят този тест, и да заглушат реактора. Но в тогавашните условия, които са на правилото: „ Молчать! Не рассуждать! ” не е било допустимо да проявят такава неотстъпчивост.
проф. Георги Касчиев – нуклеарен специалист
Резултатът от опита на дежурния личен състав на 4-ти блок на централата е гърмеж, който може да бъде съпоставен с провалите на атомна бомба.
„ Реакторът е един голям графитен цилиндър с диаметър към 10 метра и 12 метра височина. Над него има една стоманенобетонна плоча, през която минават всички връзки (тръбопроводи и др.). Тя тежи към 3000 тона. В резултат на гърмежа тя подскача нагоре и пада косо, а 50 тона от горивото безусловно са се изпарили във тип на дребни или по-големи частици в атмосферата. Части от самите топлоотделящи детайли и графитените сборки са били разхвърлени в радиус от един километър, създавайки извънредно висок радиационен декор. Горивото, което остава в реактора, заради това че към този момент няма изстудяване, последователно се нагрява, разтопява и графитът се възпламенява. Възниква един високотемпературен пожар, като от димните газове от него огромна част от радиоактивните детайли от реактора се изпускат в атмосферата и то на огромна височина ”, споделя Касчиев.
Първите съмнения за възможен случай идват от Швеция, където е измерено внезапно повишаване на радиацията – тя е пет пъти по-голяма от естествената. Държавната осведомителна организация на Съветския съюз - ТАСС, съобщава съвсем кратко за случая цели два дни по-късно - на 28 април 1986 г. Радиоактивните частици доближават и България, като на 1 май се организират обичайните митинги в възхвала на социалистическия труд. Комунистическото държавно управление у нас не взима никакви ограничения. По това време проф. Георги Касчиев е основен физик на АЕЦ „ Козлодуй ”.
Дори и ние в централата не бяхме осведомени. Съветските експерти там бяха дочули нещо, само че имаха възбрана да приказват. За благополучие имахме самостоятелен източник на информация – в някои региони в Западна България, в това число и при мен, гледахме югославска телевизия. Още на 28 април Белград сподели фрагменти от опустошения реактор, показваше фрагменти на къде се движат радиоактивните облаци, говореха за последствията. Те прибраха своите студенти от Киев, които като кацнаха на летището се откри, че задачите им облекла са радиоактивни. Самолетът също беше радиоактивен вследствие прекосяването през радиоактивни облаци. Оттам разбрахме, че те се движат към нас. На 1 май бях дежурен. Като отивах на работа дозиметристите ми споделиха, че фонът се е вдигнал над 10 пъти. Спомням си, че взехме един автомобил и с дозиметър обиколихме в радиус няколко километра към централата. Навсякъде отчетохме такава картина.
проф. Георги Касчиев – нуклеарен специалист
Комунистическите управляващи не подхващат никакви дейности за запазване здравето на хората. Управление безопасност и охрана (Пето управление н ( Управление сигурност и защита, днешното НСО – б.ред), отговарящо за защитата и обслужването на членовете ЦК на Българска комунистическа партия и Политбюро, им доставя чисти храни и вода от чужбина. В медиите върви дезинформация. Хората са оставени сами да се оправят.
„ Нашето звено, част от организацията беше бранш „ Радиохимия ”, където имаха много сензитивна инсталация за нискофонови измервания. Там сътрудниците бързо пригодиха един обикновен стенд, който човек можеше да си сложи шията, където е щитовидната жлеза. Тези, които знаехме за повредата, се пазехме и бяхме взели обикновени ограничения за отбрана. Но доста сътрудници си бяха взели отпуска за 1 май и 6 май. А тогава имаше и дъждове, които смъкнаха радиоактивните аерозоли на земята. Замърсиха се ранните зеленчуци, салати, плодове и така нататък Агнешкото също съумя да се замърси. И когато се върнаха след тези почивни дни в централата при измерванията броячите посочваха хиляди пъти по-големи, в сравнение с нас, които знаехме и бяхме взели ограничения. Почнаха обезпокоени хора да носят за премерване пресни зеленчуци и агнешко. Нямаше потребност от никакви измервания за тях, тъй като единствено като си поставяха ръцете на уредите незабавно светваше алено. За нас като експерти тази обстановка бе изцяло неуместна ”, споделя още нуклеарният специалист.
Единствено в Българската национална войска се взимат някакви ограничения за ограничение на последствията от случая в Чернобил. Реалното влияние върху българските жители през годините след нея никой и до през днешния ден не може да каже какво е с акуратност.
Тогава беше направено по този начин, че да се замъглят последствията от тази повреда по идеологически аргументи. Никаква здравна статистика не се е водила точно, тъй че няма по какъв начин да се създадат точни разбори. Съответно последователите на нуклеарната сила дават оценка на жертвите от няколко хиляди души по света, а тези които са съперници приказват за стотици хиляди жертви. Истината е някъде по средата. Но дано се има поради, че това са жертви единствено на онкологични болести, а както стана известно облъчването е предизвикало в продължение на десетилетия след повредата и други увреждания - на сърдечно-съдовата система да вземем за пример. Също по този начин стресът, който хората претърпяват, отключва доста заболявания. Така че евентуално броят на жертвите е доста по-голям.
проф. Георги Касчиев – нуклеарен специалист
Битката за преодоляването на повредата, и предпазването от появяването на втори гърмеж, който би заразил цяла Европа с радиоактивен прахуляк, коства на Съюз на съветските социалистически републики 18 милиарда тогавашни американски $ (приблизително 50 милиарда сегашни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Изграден е стоманобетонен саркофаг над взривения реактор, който в годините след повредата на няколко пъти е подлаган на реорганизация. През 2019 г. 45 страни вземат участие във финансирането и построяването на нов актуален и осигуряващ сигурността купол.
Първият саркофаг е изграждан в спешни условия, при нищожна информация по какъв начин са го създали, само че са употребявали добър инженерен метод. Той е бил планиран да издържи към 25 години. Но в случай че стане някакво земетресение, той може да рухне и ще се вдигне още веднъж радиоактивен облак прахуляк. Тогава бяха инсталирани системи, които в случай че се наложи да оросяват въздуха и този прахуляк да не се разпростре, само че въпреки всичко обстановката би станала неуправляема. Поради тази причина бяха събрани над 2 милиарда $ от страните донори и беше построена неповторима структура, един полуцилиндричен купол, която на релси се придвижи и застана от горната страна над опустошения реактор, като плановете са да издържи към 100 години. Тя не взема решение по никакъв метод разчистването на останките от реактора, където към момента има към 150 тона уран и артикули от деленето му. Но след десетки години би трябвало да се стартира почистване на тези останки и тяхното неутрализиране.
проф. Георги Касчиев – нуклеарен специалист
Град Припят през днешния ден е необитаем и безлюден от 37 години. В 30-километровата зона към Чернобил са евакуирани над 115 хиляди души. Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на минимум 200 нуклеарни бомби, като тези над Хирошима и Нагасаки. 37 години по-късно равносметката в материално изражение е ясна, само че прецизен брой на жертвите и потърпевшите от повредата е невероятно да се направи.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ